От надпис на колоната на славния Омуртаг знаем, че "Човек, дори добре да живее, умира...и друг се ражда". Известно е също, че последващият жали за предците си, а според традиция на век-век и половина това се споделя на обществеността чрез т.нар. траурни жалейки (тяхното съдържание и грамотност на текстовете са повод за друг коментар). Които за съжаление се поставят на много место и понякога там, на където човек му скимне. Силистра е от градовете, в които от години има специални места за този род хартиени съобщения, че някой е починал или е минало време от кончината му и пак е дошъл момент да си спомним за него. Но...напоследък заради непочистени нарочно създадени за целта табла, народът наш си лепи жалейките и върху съседните, предназначени за афиши с културно съдържание.
На снимката - таблата на кръстовището на "Македония" и "Дръстър". Лявото е с надпис "Възпоменание", т.е. обозначено е ясно и точно, че САМО тук е мястото за траурни съобщения. Да, ама от седмици таблото е претрупано, вече толкова са много едно върху друго жалейките, че направо са напластени и се самоотлепват и летят наоколо, защото не се "издържат" заедно. И какво правим в такава ситуация - местим се на съседното табло, което е с друго предназначение - за нещо, което е предстоящо и в повечето случаи е весело, оптимистично, радостно, за добро настроение.
Историята обаче познава и по-тежки случаи - жалейките да се набиват с кабърчета по кората на дърветата - все още има в града подобни места, останали непочистени от времето на Кольо Гугов, когато беше нает от общината за подобна нелицеприятна работа - да премахва листовете А4 ръчно, за да не се срамим пред чужденците. Защото преди години деца от далечна чужбина - ако не се лъжа бяха от Тайван, когато пристигнаха за детския танцов фестивал, бяха шокирани от листите по дърветета и, стресирани, попитаха: "Толкова много убийци ли има в Силистра, че ги търсят така масово?". И май тогава започна "чистката", впрочем срещу която имаше роптания. Резултатът - по селата все още всички дървета са облечени в траурни жалейки, повечето отдавна избелели и неактуални с информацията, която поднасят на обществеността..
С поред изследователи, тази традиция с жалейките на публични места е от края на XIX и началото на XX век, когато вече е разширена грамотността и печатарството е по-масово. Започват да се възприемат европейски, а дали по скоро не са главно балкански и централноевропейски, траурни практики. Те заместват по-стари форми, като устно известяване, камбанен звън, обявяване от църквата. Така хартиената жалейка се появява като модерна писмена форма на това известяване. След 1944 г. традицията се утвърждава в почти цялата страна, след като вече е била навлязла десетина години по-рано и в селата. Смисълът ѝ: публично споделяне на скръб, покана за съпричастност, израз на уважение към починалия.
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
