Поетесата Дора Габе, дъщеря на славен добруджанец в лицето на Петър Габе, е свързана дълбоко с Добруджа през целия си живот, като пише за нея основно в два литературни жанра: лирическа поезия и детско-юношеска белетристика (повест/проза).
Пише за болката от несправедливото откъсване на Южна Добруджа от пределите на България през 1913 г. Най-емблематичното ѝ произведение е стихотворението "Добруджа" (1913 г.). В него тя описва как врагът е пресякъл пътя към родния край и метафорично представя житните ниви, които тъгуват за разпръснатите си стопани и остават верни на черната земя. • Пише за тежкото детство, ежедневието и патриотизма на хората в окупираната от чужда власт област. Водещата ѝ творба тук е повестта "Малкият добруджанец" (1927 г.), където разказва за съдбата и коравия дух на местните жители през призмата на едно дете. Накратко, в творчеството си Дора Габе възпява Добруджа като своя родина и жива сила, а основният мотив е носталгията по изгубения дом и непокорството пред окупатора.
И още великата Дора Габе, която е на популярна снимка от 1940 г. при посрещането на българските войски в освободената Южна Добруджа, какво казва във "Впечатления от Добруджа": "... Който не е расъл в Добруджа, нему тя е скучна и безцветна - но откърмен ли е с нейното мляко, диша ли нейния въздух, тегнат ти и те душат планините, тегли те към нейния простор, окото ти търси далечния хоризонт и не се насища. От пролет до късна есен тя се мени, сякаш се ражда, расте и умира. Зиме под бялата покривка всичко изглежда мъртво, но в недрата й нов живот дебне, дебне, за да избликне през април, а избликне ли веднъж, нека дойдат тия, дето Добруджа се не нрави.
Когато станат нивите сребърнозелени, а някои лимоненожълти от цъфналата рапица, синурите почервеняват от мак. До коленете е тревата из ливадите и ясно сини малки пеперуди, сякаш живи цветя, трептят над тях.
Като змия се извива безкрайно шосе, а от едната му страна телеграфни стълбове. Само жиците пресичат небето, синьо като стъкло, и накацалите по него: усамотен горд сокол; по няколко в ред лястовички - едните с главите насам, други натам; някаква голяма синьо-зелена птица, сякаш дошла на гости от чужд край. Надвечер по целия хоризонт наоколо изплуват като от дън земя облаци, натрупани грамади, сякаш алпийски върхове. Слънцето, кога клони към запад, им дава все по-тъмни и по-ярки очертания.
Никъде слънцето не захожда тъй голямо и тъмночервено и не си отива толкова бавно, както тук. Сякаш не му се ще да залезе, а след залязването дълго още денят не се решава да си отиде. Тогава изведнъж става съвсем тихо. От съседното село се чува камбанен звън, лъхва мирис на прясно сено.
Когато мине жетва, Добруджа е осеяна с точки. Това са натрупваните в правилни редици кръстци. Тогава всичко е изсъхнало и безцветно - но миражите започват тогава... Изведнъж на хоризонта вятърна мелница. Тя на нищо не се опира, крилете й като на сън се въртят... Или пък кръстци, сякаш се залюляват на хоризонта - те не приличат на другите - не тъй тежки, не толкова тъмни. Явяват се и изчезват. Далечно някое село, към което се приближаваш, започва изведнъж да се мени: езеро пред него, къщите се отразяват с яркокеремиден цвят - по покривите, яркозелени дървета с дълги, провлачени клони, чак до дъното на езерото, а самото дъно е небе - плуват облаци по него... Наближиш: езерото изчезва, селото е пресушено от горещините, покривите - кафяви, дърветата потънали в прах.
Това са сънищата на Добруджа - тия миражи. И колкото по съхне и погрознява, толкова по цветни сънища сънува тя...".
-------------------
ОЧАКВАМЕ ВАШИТЕ СИГНАЛИ! Ако станете свидетел на инцидент, катастрофа, неправилно паркиране, побой, самозабравил се политик или нещо нередно, което Ви заобикаля - сигнализирайте ни! ВАЖНО! Ако сметнете, че някой е в опасност, първо помогнете или се обадете на тел. 112.
Автор: Диана Стефанова, 2020 г Източник: Преселци от Северна Добруджа, Фейсбук
